За кръглата маса „Лагерът край Ловеч – памет и свидетелства“ разказа в еМисия България BIT Телевизия един от организаторите й – Калина Йорданова, психолог към Центъра за подпомагане на хора, преживели изтезание – АСЕТ.
Тази година инициативата дойде от центъра, като е много важно да отбележим, че по традиция поклонението на кариерата, където са убивани тези хора, е организирано от СДС-Ловеч, но за първи път общината застана като институция зад тази инициатива, каза тя.
Йорданова посочи, че данните, които са известни, са за около малко над 23 000 души, преминали през лагерите, но според независими изследователи тези хора са много повече.
„Не можем да мислим за тези лагери в числа. Въпросът е как се срещаме с миналото, а не колко души са били там.
Има безброй много свидетелства за фалшиви диагнози, за манипулирани смъртни актове, в които не е посочена причина за смъртта.“
Лагерът в Ловеч е един от последно функциониралите, но е известен с най-много садизъм, като са известни и имената на насилниците, припомни още Йорданова.
Пейзажът, белезите по тялото и тишината в разказа пазят паметта за миналото по начин, различен от официалната версия на историята.
Периодите на политическо насилие и промяна засилват напрежението между местата на паметта и официалната версия на историята.
Лагерът край Ловеч, използван за изтезание и екзекуция на хора през 50-те години на 20 век е такова място. Община Ловеч отказва да продължи манипулирането и маргинализирането на темата за лагера Слънчев бряг и на 25 и 26 март 2016 г. (в партньорство с българския парламент, организации и хора, ангажирани с темите за насилието, травмата и паметта) организира дни в памет на лагера край Ловеч.
