Може днес да имаме всякакъв избор по щандовете за плодове и зеленчуци на големите вериги за хранене, но това не винаги е било така.
„Зимнината“ по същество се появява като стремеж да се запазят определени храни от един сезон в друг за по-дълго време без те да се развалят. Този стремеж съществува в българската култура, започвайки с киселото мляко и бялото сирене и стигайки до консервирането на храните в буркани. А по време на комунизма 1944 – 1989 г. това се превръща в отличителна черта на българската икономика и традиция.
Като малък, нашата голяма фамилия се изхранваше почти изцяло от такава зимнина. За тези, които не знаят, зад зимнината обаче седи огромен труд на садене, прекопаване, поливане, бране и стерилизиране на тези храни. Най-трудното и тежко от всичките беше при засаждането и прекопаването (тогава наторявахме с оборска тор).
Това, което помня обаче най-ясно беше приготвянето на лютеница. Около два дена трябваше да печем пиперки в едни чушкопеци, които побираха максимум по три броя, а имахме около 3-4 чувала. После пък цял ден трябваше да се бърка лютеницата. а накрая трябваше да сварим бурканите, че да се вакуумират за да не влиза въздух в тях.
Ето една малка колекция от тях (но не от бабините, че тя е доста стара вече и не знае какво слага в тях).
