По повод големия отзвук от снимките на банята в Овча купел

По повод размислите, които събуди у мен репортажът на БНТ този понеделник.

Първо и най-вече, искам да благодаря на всички ви за хубавите думи и интерес към работата ми. Това е много ценно за мен и искрено ме мотивира да продължавам да се развивам във фотографското изкуство и разбира се да ви давам възможност да продължавате да се наслаждавате на още подобни кадри. Благодаря ви отново!

Защо влязох в банята?

Много хора може би си задават този въпрос. Като личност се впечатлявам от места като банята – изоставени, забравени, загубени в спомените на старите хора; от техния живот и бит, изскачащи зад всеки ъгъл, които са изключително привлекателни за фотографите и за незапознатия човек.  Както вече бях споменал в публикацията „Банята в Овча купел„, аз живея на близо и заедно с моето куче сме се разхождали многократно в парка около банята. Сградата ми направи впечатление още преди години.

И така. Комбинацията от обикновено човешко и фотографско любопитство, интересната архитектура и стремежа да я покажа на други хора, бяха моите мотиви да вляза в сградата. 

Негативни или позитивни снимки? 

Аз се смятам за позитивен човек и се опитвам да бъда такъв, независимо от обстоятелствата. Това виждам и това се опитвам да изразявам в моите снимки. Съдейки от вашите коментари, явно съм успял да вложа това в кадрите от банята. И за да стане по-ясно, това което би трябвало да са ви показали тези кадри, е изключителната архитектурна и естетическа стойност на тази сграда с всичките нейни кътчета, а не толкова нейната занемареност. Не претендирам за репортажност на снимките, защото моят подход на снимане е да показвам черното – бяло, т.е. да влагам малка доза художественост на кадрите и така да водя съзнанието на хората към позитивно себеусещане.

Какво да правим с банята?

Кой е виновен за състоянието й, чия собственост е, кой какво направил и какво не е направил, дела, нямане на пари и т.н. – честно казано не ме интересуват. Тази игра на обвинения, кой е отговорен и кой безотговорен, твърде дълго я играем. Аз и всеки един човек от нашето общество сме отговорни за това й състояние. Виновен съм, че не започнах да се занимавам по-рано с фотография. Виновни сме всички ние, че сме разчитали на някой друг да оправи проблемите. Трябва да приемем грешките си и да продължим напред. 

Сградата и минералната вода принадлежат на обществото, макар чрез една или повече институции. Те са наша идентичност като нация, спомен за „непознатата“ България, отпреди времето на крайния социализъм. Те са частица от нашето съзнание и са проводник на културата ни за бъдещите поколения. Те са нашето лице, което показваме на света.

Някой ден децата ми ще ме попитат: Ти с какво помогна, преди да падне сградата? Нямам намерение да отговарям, че това е било в правомощията на „тази“ или „онази“ институция, че аз съм си плащал данъците, че съм гласувал редовно и че това било достатъчно. Ще им кажа, че помогнах с това, което мога – да я покажа на повече хора, и не само това.

Бях дълго време спортист, спортен мениджър съм по образование и от спорта мога да кажа следното: За да постигнеш успех, трябва да имаш силен колектив. А успехът е изграден от „верига“ решения във времето, възприети и разбрани от всеки един човек, от който зависи крайният ефект. За да запазим културните си ценности, имаме нужда от устойчиви решения с дългосрочен ефект. Смятам, че решението за бъдещето на тази сграда трябва да бъде взето с обществен дебат на основата на консенсуса. 

Мисля и това е лично мое мнение, че най-подходящият вариант е една част от сградата да се запази като функционираща баня, под формата на SPA център, а друга част от нея да бъде преобразувана в културен център (например нещо като читалище или пък център за съвременно изкуство). Симбиозата между двете, според мен, ще има най-голям положителен ефект върху хората и занапред.

Това, разбира се, са само вижданията на един фотограф, които не са задължителни да бъдат реалности. Но все пак имаме нужда от решение и то възможно най-скоро, с дългосрочен ефект и изпълняващо обществените интереси.

Нека наистина да гледаме повече в бъдещето и по-малко да играем на онази игра. Нека наистина виждаме повече положителните неща. 

Благодаря отново за подкрепата.