Мария и Нийлс са мои близки приятели от около пет години и това ми позволи да проследя цялата подготовка около сватбата, която продължи повече от година. Да, повече от година, по разбираеми причини – българско – немска сватба 🙂
Естествено по време на подготовката имаше какви ли не препятствия, като например това да се избере ресторант, който да може да приеме над 120 гости (по първоначални данни бяха 150). А после да се преглътне вкуса на супите по време на двете дегустации на сватбеното меню. В последствие след забележка (имейл) към ресторанта по повод качеството на ястията, трябваше да се проведат редица разговори, в които да се обясни, че не сме имали предвид да ги обиждаме. Този традиционен елемент от немския обичай по неразбираеми за немците и разбираеми за нас българите причини отпадна. Може да се изброят още много премеждия, през които се е преминало, но това не е цел на тази публикация 🙂
За малко щеше да се достигне до българският обичай, в който се казва „три дена яли, пили и се веселили“! Това така, защото ако се бяха изпълнили всички желания на Мария и Нийлс за програмата на сватбената вечер, тя щеше да завърши към пет часа вечерта на следващия ден или на по-следващия…
Въпреки тези и други казуси, сватбата се случи и тя пожъна международен успех (все пак тя бе българско-немска сватба). Имаше църковни ритуали, имаше почерпки, имаше снимки. После вечерта имаше речи, имаше филмчета, имаше приятна задушевна атмосфера с много приказки между гостите на фона на супер хита на сватбата въртян цели 6 пъти „Chan Chan“ на „Cuba Libre“ (може би щеше да е по-приятно, след третият път да излязат и самите музиканти да я изпеят на живо), и всичко това до момента, в който човекът изнесъл огромна част от организацията на сватбата (и донесъл да прага на ресторанта), Розалина не каза ВРЕМЕ Е ЗА ТАНЦИ. Музиката придоби друг тон и делфините намиращи се в близост 50 км. до курортният комплекс „Слънчев ден“ решиха да сменят морето с по-солено.
Свалиха се обувките, свалиха се задръжките, стилните прически приготвяни с такава прецизност се поотпуснаха и сватбата придоби атмосфера, като онези вече легендарни купони в Българското посолство в Берлин. Естествено имаше моменти на почивка, в които трябваше да се разреже тортата и да се изпълни и още някой друг елемент от програмата на сватбата. Но все пак танците продължиха, като трябва да се отбележи сватбеният танц на младоженците изучаван в продължение на месец и танца изненада за младоженеца от пищната женска част на сватбата, подготвен малко преди събитието.
За съжаление всичко приключи към 5:00 часа на сутринта и сега остана само спомена за емоциите от тогава, но вярвам, че всички с нетърпение очакват първата годишнина от сватбата, на която без да създавам напрежение в младото семейство, ще е във вид на парти и ще бъде в техният дом и с продължителност не по-малко от сватбата. И ако те все още не го знаят, моля някой да им намекне в следващите месеци 🙂
Поздрав за всички присъствали на сватбата с песента на Daft Punk – Lose Yourself to Dance
