За един кратък миг от около три седмици, в едно скришно за моите очи място, обикаляха толкова много въпроси, че на никой не му правеше впечатление прахта в помещението.
Прахта бе покривала дълго време това място, преди група от „36 маймуни„ да заподскачат в него и да се надишат до насита с нея. Тези маймуни, къде доброволно, къде не, всъщност бяха едни младежи от същата едноименна организация.
Трън в очите на консервативното разбиране за театър, тази организация и хората в нея създадоха своята може би най-успешна творба – „Времето на кварките„ – поставяне на науката и театъра под един покрив.
Не искам да преразказвам какво се случи, защото медиите изписаха много по този въпрос. Но все пак:
Два кварка. Никаква праволинейност. Радио интервю. Много въпроси с научно-обосновани отговори. Много шампанско. Солени и люти бонбони. Танци и сблъсъци. Изкривени физиономии. Една черна дупка. Инсталации, имитиращи физични явления. Смях. И т.н. Всичко, направено с цвят и усмивка.
По време на подготовката и преди представленията, сложно мислещи елементарни частици оживено обикаляха по някакви си техни задачи. Цялата тази „тишина“ се нарушаваше от зоркия поглед и глас на тартора на постановката – Гергана Димитрова. В тези моменти, както и при всички останали режисьори, тя се „радваше“ на особено силна „любов“ от своите колеги. Все пак от време на време подаряваше по някоя усмивка, която след завършване на представленията доста по-често и дълго се появяваше на лицето й.
Доста хора решиха, че трябва да се „излъжат“ и да посетят това физично необяснимо явление, наречено „Времето на кварките“. Всъщност, по време на представлението се обяснява физично точно какво всъщност се случва в самото представление (объркващо, нали?!).
Бях присъствал на едноименната миниатюра, проведена през 2012 г. в изоставената Централна минерална баня. Малко успях да разбера, ама нали „бързо“ вниквам в сюжета – за една година успях да разбера целия замисъл и инсталации. 😉
Не бях привърженик на съвременното алтернативно изкуство, но някак си с времето и опита ми да го разбера, успях да го погледна с други очи. А тази постановка беше много забавна и не чак толкова алтернативна. Всъщност в старите времена хората с техните моментни разбирания са смятали за алтернативно изкуство това, което сега наричаме Ренесанс, Сюрреализъм и т.н.
За мен алтернативното изкуство е носител на НОВОТО, провокиращо и променящо временните разбирания на хората. Правилно разбрано, то е движеща положителна сила, което ни води напред. Като носител на новото, младите хора трябва да бъдат подкрепяни и насърчавани в техните идеи и вярвания. Това променя всички ни. Вярвам в това, и поради тази причина реших да помогна на тези млади артисти!
Времето на кварките във Facebook.
А сега и снимките!
За да не си оплетете пръстите от плъзгания и кликания по мишките и клавишите, реших да ви представя снимките във вид на клипче! 🙂
[youtube=http://youtu.be/9fxAPpD9hzc]
И все пак малко снимки
