СОФИЯ

Александър Калчев

София 

                   “Сердика е моят Рим…”
Константин Велики

Ти си град, посветен на премъдрост свещена
и си град, доверен на Христос.
Твоят корен се губи в дълбоката древност.
Между вчера и утре си мост.

Ти си зван и Средец. Не среда, а огнище
на култура, на вяра и свяст.
До основи си сриван, изгарян и… нищо.
Пак те има. Възкръснал за нас.

Моят Рим! Ти е казвал един император.
Като Сердика бил си познат.
Живи извори бликат, по-ценни от злато
и те правят завинаги млад.

Тройна крепост. Триадица някога бил си.
Град, орисан от три планини.
В тях духът ти, в скалите гранитни родил се,
търси нови за теб висини.

Ти растеш, не старееш. Все по-млад и красив.
едновременно град си. И блян.
Става камъкът смъртен. Ти оставаш пак жив.
Като грях си. Красив и желан.

Моя София! Аз пък така ще ти казвам.
Не е нужно да бъда велик.
Ти мой дом си. И крепост. За делник и празник.
Ти си вечност, а аз съм твой миг.

Отговори