Село Войводово (област Враца) е разположено в Северо-западна България и влиза в пределите на община Мизия. Намира се на 5.6 км. южно от общинския център гр.Мизия. Съседни на с. Войводово са селата Крушовица и Софрониево. Покрай селото преминава река Скът, подходяща за отдих и риболов. Селото е основано от преселници от Банат – чешки и словашки протестанти както и банатски българи-католици.Населението на село Войводово към 2012г. е 276 жители.

Заселилите се у нас в края на ХIХ и началото на ХХ в. чехи са потомци на установили се още по-отдавна в румънски Банат емигранти. Повод за идването им е приетият през 1880 г. Закон за заселване на пустеещите земи в България, който довежда и голяма част от банатските българи, но също и религиозни различия (те са евангелисти). Новосъздаденото селище бързо се разраства и през 30-те години наброява вече около 800 жители, над 600 от които са чехи. Чешкото население във Войводово се запазва докъм 50-те години на миналия век, когато огромната част от него реемигрира в тогавашна Чехословакия вследствие призива на правителството за заселване на обезлюдени погранични територии. В крайна сметка от всичко казано става ясно, че най-същностното, най-значимото в битието на “българските” чехи е тяхното незаменимо участие в изграждането на новото село, за което ние, българите, винаги ще бъдем признателни.

Някои все още го наричат чешкото село, въпреки че чехите отдавна са го напуснали. Макар и побългарено през последните 50 години, Войводово е запазило нестандартния си облик – широки улици, опънати като под конец. Заставаш в единия му край и погледът ти притичва на един дъх до отсрещния трафопост. Къщите са строени като войници до самия ръб на тротоара и са като извадени от калъп. Ниски, бели, с червени покриви, опасани с черни цокли.

Гледат през тесните си прозорци, отметнали дървени капаци, а оградите им – високи дувари, наредени от печена глина. Дворовете и те еднакви – тридесет метра с лице към улицата и шестдесет по дължина. Тия нетипични за нашата архитектура къщи тук се наричат битници. Кирпичените им тухли са направени от тъпкана пръст и плет. Всяка стена е дебела 55 см.. До средата на петдесетте години цялото село говори само чешки въпреки че в около тридесетина къщи живеят и българи. След като чешкото училище отвори врати, всички българчета ходеха в него и те да учат езика, разказва Анна Бохолова, чийто дядо Павел Червеняк е един от първите заселници тук. Чех на полето никога не се е хранил На обед впрягали конете, връщали се в селото, нареждали върху белите покривки ястията и след като хапнат и отпочинат, сменявали конете и пак подкарвали каруците към нивата. В събота следобед премитали улиците и печели сладкиши – рохлички, колаче, бухти с мак. Всички се къпели, обличали нови дрехи и отивали на църква.

Строго спазвали библейското правило: шест дни работи, а на седмия почивай. Отличавали се и с невероятната си сплотеност. Сполети ли я някоя къща беда, без да правят разлика дали е българска или чешка, словашка, трима души взимали парче хартия и молив и тръгвали от къща на къща, за да събират пари за пострадалите. И най-сиромашката къща отваряше кесия – разказва Анна. Оженят ли се двама млади, всички роднини се събират и им вдигат къща. В селото не се крадеше, нямаше крамоли и престъпления. Появи ли се проблем, го решавахме помежду си. А сега треперим от страх и се заключваме с два ключа. След като чехите си заминали през 1950г. в с.Войводово пристигнали заселници от Горно и Долно Уйно през 1950г./80 семейства/,а през 1952г. години се заселили 40 семейства ихтиманчени в керпичените къщи останали от чехите.

Село Войводово (област Враца) е разположено в Северо-западна България и влиза в пределите на община Мизия. Намира се на 5.6 км. южно от общинския център гр.Мизия. Съседни на с. Войводово са селата Крушовица и Софрониево. Покрай селото преминава река Скът, подходяща за отдих и риболов. Селото е основано от преселници от Банат – чешки и словашки протестанти както и банатски българи-католици.Населението на село Войводово към 2012г. е 276 жители.

Заселилите се у нас в края на ХIХ и началото на ХХ в. чехи са потомци на установили се още по-отдавна в румънски Банат емигранти. Повод за идването им е приетият през 1880 г. Закон за заселване на пустеещите земи в България, който довежда и голяма част от банатските българи, но също и религиозни различия (те са евангелисти). Новосъздаденото селище бързо се разраства и през 30-те години наброява вече около 800 жители, над 600 от които са чехи. Чешкото население във Войводово се запазва докъм 50-те години на миналия век, когато огромната част от него реемигрира в тогавашна Чехословакия вследствие призива на правителството за заселване на обезлюдени погранични територии. В крайна сметка от всичко казано става ясно, че най-същностното, най-значимото в битието на “българските” чехи е тяхното незаменимо участие в изграждането на новото село, за което ние, българите, винаги ще бъдем признателни.

Някои все още го наричат чешкото село, въпреки че чехите отдавна са го напуснали. Макар и побългарено през последните 50 години, Войводово е запазило нестандартния си облик – широки улици, опънати като под конец. Заставаш в единия му край и погледът ти притичва на един дъх до отсрещния трафопост. Къщите са строени като войници до самия ръб на тротоара и са като извадени от калъп. Ниски, бели, с червени покриви, опасани с черни цокли.

Гледат през тесните си прозорци, отметнали дървени капаци, а оградите им – високи дувари, наредени от печена глина. Дворовете и те еднакви – тридесет метра с лице към улицата и шестдесет по дължина. Тия нетипични за нашата архитектура къщи тук се наричат битници. Кирпичените им тухли са направени от тъпкана пръст и плет. Всяка стена е дебела 55 см.. До средата на петдесетте години цялото село говори само чешки въпреки че в около тридесетина къщи живеят и българи. След като чешкото училище отвори врати, всички българчета ходеха в него и те да учат езика, разказва Анна Бохолова, чийто дядо Павел Червеняк е един от първите заселници тук. Чех на полето никога не се е хранил На обед впрягали конете, връщали се в селото, нареждали върху белите покривки ястията и след като хапнат и отпочинат, сменявали конете и пак подкарвали каруците към нивата. В събота следобед премитали улиците и печели сладкиши – рохлички, колаче, бухти с мак. Всички се къпели, обличали нови дрехи и отивали на църква.

Строго спазвали библейското правило: шест дни работи, а на седмия почивай. Отличавали се и с невероятната си сплотеност. Сполети ли я някоя къща беда, без да правят разлика дали е българска или чешка, словашка, трима души взимали парче хартия и молив и тръгвали от къща на къща, за да събират пари за пострадалите. И най-сиромашката къща отваряше кесия – разказва Анна. Оженят ли се двама млади, всички роднини се събират и им вдигат къща. В селото не се крадеше, нямаше крамоли и престъпления. Появи ли се проблем, го решавахме помежду си. А сега треперим от страх и се заключваме с два ключа. След като чехите си заминали през 1950г. в с.Войводово пристигнали заселници от Горно и Долно Уйно през 1950г./80 семейства/,а през 1952г. години се заселили 40 семейства ихтиманчени в керпичените къщи останали от чехите.