Царската спирка в Казичене

http://zdravkoyonchev.com/wp-content/themes/salient/css/fonts/svg/basic_picture_multiple.svg
 
http://zdravkoyonchev.com/wp-content/themes/salient/css/fonts/svg/arrows_slide_down2.svg

Константин ФичевТекст: Константин Фичев, потомък на Колю Фичето

В първите 40 години на 20-ти век е изградена почти цялата железопътна мрежа в България. Основни двигатели на тази дейност са цар Фердинанд, а по-късно и неговият син цар Борис III. Основоположникът на династията на Кобургите на българския трон е имал няколко страстни увлечения, част от които предава на сина си Борис. В много фотографии от онова време ясно личи, че цар Борис III с охота е приел страстта към лова и любовта към природата от баща си, а интересът към железопътния транспорт и различните видове локомотиви е еднакво пословична и за двамата. Още като млад царят обединител се учи да управлява влак и получава свидетелство за правоуправление. Част от уроците и практическите си упражнения той получава именно на теснолинейката от Казичене към двореца „Врана“.

В днешни дни, между двореца „Врана“ и Казичене можем да се натъкнем на една изтърбушена и почти заличена сграда. Въпреки злощастния й вид, по останалото от нея моментално си личи бившият й блясък. Това е сградата на така наречената „царска спирка”. От нея с теснолинейка се е стигало директно до двореца. Изграждането на тази малка гара вероятно се е осъществило между 1906 г. и 1911 г. Тогава цар Фердинанд закупува чифлика, към който е принадлежала тази земя. Изградена за снабдяване на двореца с въглища, храна и други, тя се е използвала и за посрещане на много гостуващи държавни глави на чужди държави. Има сведения, че през нея са минавали Джордж V и Александър I Караджорджевич. Сръбският крал идва на посещение в България две седмици преди да бъде убит в прочутия атентат в Марсилия, организиран от могъщото тогава ВМРО.

От тази спирка пътя към изгнанието поема първо цар Фердинанд. След края на Голямата война, той е принуден да абдикира в полза на сина си и поема именно от тук пътуването си към Западна Европа. По-късно, след края на Втората световна война, пак от малката спирка, малкият цар Симеон и остатъкът от семейството също заминават от България.

До спирката е имало малък парк, а самият салон се е отоплявал от две кахлени печки, разположени в ниши в общото помещение. Сред руините на фасадата като диаманти в калта проблясват малкото, но невероятно красиви орнаменти. Богатата украса на самия вход и красивата изработка дори на най-дребните детайли показват, че за всичко е помислено добре и му е отделено достатъчно време. След 1944 г. сградата е не е използвана по предназначение, а като склад и за други цели. Има варварски преработки и отстранявания на цели елементи от визията на сградата. През 2008 г. има идеи за събаряне на постройката, но тогава тя е спасена от пълно унищожение, като е обявена за архитектурен паметник на културата.

Отговори