Старопиталището на Пенчо Семов.

Благодетелят от Габрово.

Фотографии: Здравко Йончев

Текст: Константин Фичев, потомък на Колю Фичето

http://zdravkoyonchev.com/wp-content/themes/salient/css/fonts/svg/basic_picture_multiple.svg
http://zdravkoyonchev.com/wp-content/themes/salient/css/fonts/svg/arrows_slide_down2.svg

Пенчо СемовКрасива и построена с красиви намерения, преживяла през времето много и различни катаклизми, намираща се понастоящем в огромна разруха – лятната вила на Пенчо Семов прилича с цялата си същност на съвременна България. Ние, българите, които трябваше отдавна да сме се погрижили за сградата – красавица, отдавна сме забравили завещанието на нейния собственик, а именно – по най-благородната воля на завещателя да бъде превърната в дом за стари хора с различни животи и професии.

Сградата е строена от 1928 г. до 1933 г., като предназначението й е било да бъде лятна вила на предприемача и неговото семейство. Проектирана е от архитект Никола Гръблев. Сградата е четириетажна, с изключително красиво оформени парк и езеро пред нея, които са дело на чуждестранни специалисти в парковото строителство. Парковите алеи и мостът над реката са водили до другата емблематична сграда, завещана ни от Пенчо Семов – „Кораба”. Вилата е била снабдена и със зимна градина с парно отопление, в която се отглеждали различни видове топлолюбиви растения. Мнозина жители на тогавашния град често виждали как индустриалецът си почивал до езерото и хранел рибките в него.

Към „къщата“ имало собствен параклис на име „Св. Св. Петър и Павел“. Той се помещавал в приземния етаж на сградата. Изключителният мраморен иконостас, дело на чешкия скулптор Йосиф Шквара, изумявал с красотата си. След смъртта на Семов той бил разглобен и използван за паметна плоча на местен партизанин. Част от него е спасена и е превърната в парапет на стълбище на черква.

Pencho semov_Gabrovo_Panorama_Staropitalishte_lake

В близост до езерцето в основите на вилата е била изградена изворна чешма, по стените на която и до днес се чете мозаечно написаният девиз: „Любов, труд, постоянство”. Само чрез превъплъщаването на тази фраза в дела човек би могъл да постигне духовното и материално състояние на Пенчо Семов.

Има сведения, че лично Цар Борис III е отсядал във вилата.

Следосвобожденска България е известна със своите предприемачи, индустриалци, и едри земевладелци. Започва оживена търговия и износ на български продукти по света. Обособяват се цели индустриални центрове, с множество модерно оборудвани фабрики. Най-крупният и известен за времето си фабрикант от големия индустриален център Габрово е Пенчо Семов. Ако завещанията му бяха изпълнени, той щеше да бъде най- големият благотворител и меценат в България, задминавайки дори прочутите братя Евлоги и Христо Георгиеви.

Пенчо Семов е роден в село Цвятковци община Габрово. За година на раждане се приема 1873 г. Завършва началните класове на училището в родното си село. След завършването на пети клас започва да обикаля страната с баща си, който търгува с кожи и вълнени платове. Години след това Пенчо Семов отваря първата си фабрика за сапун с бащата на първата си съпруга в Габрово. Следва повратен момент в живота му, който предполагам, че предопределя бъдещото му отношение към хората и завинаги го превръщат във филантроп и дарител за благотворителни каузи. Жена му и двете им деца умират от туберкулоза. Това огромно лично нещастие полага основите на щастието на стотици и хиляди българи, които по-късно биват подкрепяни от големия предприемач.

През 1905 г. в съдружие с баща си и брат си създават фабриката за прежди и вълнен текстил „Иван Семов и синове”. Оборудвана е с най- модерни машини, заради която инвестиция става най-производителната фабрика в този бранш. През 30-те години на XX век фабриката достига шеметната продукция за онова време от 15 тона плетива на година. Големите печалби от това Семов инвестира в нови начинания.

Отраслите, в които Пенчо Семов навлиза са различни – търговия с розово масло, тютюнопроизводство, банково и застрахователно дело. През 1917 г. става председател на управителния съвет на габровската текстилна фабрика „Успех”. Негова собственост е фабрика „Вилата”. Акционер е в памукотекстилната фабрика „Княз  Кирил” От 1933 г. до 1935 г. е председател на Българското търговско параходно дружество във Варна.

През цялата си дейност на предприемач, големият човеколюбец Пенчо Семов изпраща на свои разноски множество българи, които да получат образование като текстилни инженери в големите индустриални центрове на Европа. Има стотици случаи, в които благородникът по дух става поръчител на свои работниците при заеми за закупуване на земя. Той също често им дава пари, за да си построят жилища.

С лични средства Пенчо Семов създава фонд за борба с туберкулозата. Дарява 300 000 долара за строежа на корпусите на Аграрния факултет на Софийския университет – днес Аграрния университет в Пловдив. Подпомага и института по заразни и паразитни болести в София. През 1936 г. дарява част от чифлика и вилата си във Варна, където е изградена почивната станция „Журналист” на Съюза на журналистите. Заедно с предприемача Иван Хаджиберов изграждат първите тенис-кортове и зимни пързалки в България. Семов построява също пансион и средно училище за девойки „Парахода”, в което учат безплатно деца на работници от неговите фабрики – днес там се помещава специализирана Болница за активно лечение на белодробни болести.

Това великолепие може да се долови само от човек, който има сърце и душа за това.

Човеколюбецът Пенчо Семов умира на 10 юли 1945 г. Средствата, които оставя, се равняват на над 10 милиона тогавашни долара. Повечето от средствата и фабриките са национализирани от новата власт. Съвсем малка част от градежите и капиталите му биват използват след смъртта му така, както той е завещал приживе.

 

Днес със „старопиталището“ свързваме следното – изгорял покрив, свърталище на наркомани, оправдания за непредприетото й възстановяване и опазване, оправдания с управници, бездействие…

Нека се събудим!

Join the discussion 2 Коментари

  • Trayana Damyanova казва:

    Прекрасн сграда! Не разбирам как е възможно това….

  • Димка Господинова казва:

    Здравейте! Поздравявам Ви за материала и снимките. При какви условия бихте се съгласили да публикуваме материала и снимките във вестник „100 вести“ – Габрово? Ще чакам Вашия отговор!

Отговори