Skip to main content

Къщата с ягодите

Константин Фичев

Един от първите ми ясни спомени от детството е свързан с дядо ми. Разхождаме се из малките калдъръмени улички около „Докторската градина”, а той ми разказва за всяка от красивите къщи, намиращи се в тази част на града. При всяка от разходките ни най-дълго спирахме пред къщата на ул. Сан Стефано №6 или така наречената „Къща с ягоди”.

Къщата е построена в края на двадесетте години на двадесети век за банкера Димитър Иванов и неговата съпруга Надежда Станкович. Проектирана е от завършилият във Виена и Карлсруе български архитект Георги Кунев.

Във вътрешната част акцентът пада върху камината от червен мрамор, намираща се в приемния салон. Има и подиум за музиканти, както и кристални стъкла по вътрешните врати. Няколко спални, красиви тераси, голям кабинет и стаи за прислугата. Нищо от мебелировката не е запазено, но се знае, че софиянци от висшето общество по това време, предпочитат мебели от Централна и Западна Европа.

Екстериорът представлява голям преден двор към улицата, отделен от тротоара с прекрасна ограда от ковано желязо. Тройно стълбище към самия вход на къщата, но винаги много голямо впечатление правят специалните портали за карети и файтони от двете страни на двора. Дори и днес си представям как файтон с членовете на поканеното семейство влиза в двора на къщата през единия портал, кочияшът с конете и файтона остават в отреденото пространство зад къщата, пригодено специално за това, докато изчакват приемът да свърши и пак да излезе от двора, но през другия портал.

Семейството на банкера Иванов е живяло щастливо в къщата, поне до 1944г. След войната имотът е национализиран и първоначално в него се помещава румънското посолство. По-късно през годините къщата е търговско представителство на СССР в България, както и седалище на администрацията на различни комунистически структури с неясно предназначение.

През 90-та година къщата е реституирана и върната на наследник на първия собственик-банкерът Димитър Иванов. От 2004г. имотът е собственост на директора на Лукойл-Валентин Златев, който засега не е показал, че има някакво отношение към този паметник на културата. Красивата някога къща се руши от десетилетия и сега навява доста тъжни мисли.

„Господин Златев, ако искате да останете в историята (а хора като Вас винаги искат това) и с нещо добро, поемете задълженията си относно запазването на архитектурното наследство на столицата ни в лицето на Вашия имот на ул. „Сан Стефано“ №6!“

Обновена галерия 11 юни 2015

Карта

Join the discussion 30 Comments

  • МЛАДЕН каза:

    Ягодите са декоративни, тревисти, не са за ядене, но са почвопокривни.

  • Анонимен каза:

    Ако имах 2-3 млн. лева веднага бих я откупила, ремонтирала и дала на НХА и НМА с безсрочен завет да се позлва за образователни цели на академиите. Това място може да бъде инкубатор за талантливи и даровити български автори! Но уви…

    • Анонимна каза:

      Аз пък бих живяла в нея ако имах парите да я купя и оправя.Ама няма как да стане докато не се реализирам.

  • lyuben Bozhkov каза:

    След реституирането и собствениците я завариха с недосегаеми наематели и предпочетоха да я продадат.

  • Галя Топалска каза:

    Защо се нарича „Къщата с ягодите“

  • инж. Божидар Щерев каза:

    Собствениците определено могат да съжаляват за това, че са продали толнова ценен имот!

    • Г. Д. каза:

      Имало е ягоди в градинката пред нея, затова. 🙂

    • Анонимна каза:

      Или да съжеляват,че са я продали на грешен собственик.Да можех само да я откупя оправя и да заживея в нея къща без живущ собственик не е къща.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.