Къщата на архитект Фингов

Текст: Константин Фичев
Снимки: Здравко Йончев

Любимо място за разходки с дядо ми през началото на 90-те години, а и до днес си остава цялото протежение на прекрасната улица „Шипка“, започваща от гърба на Патриаршията и завършваща срещу входа на Военната Академия. Вървейки по нейните тротоари, минават като на филмова лента различни архитектурни шедьоври от епохата на Третото Българско Царство. За повечето от тях дядо ми ми разказваше, каквото бе видял с очите си или чул от по-възрастни приятели или от неговите баща и дядо. Той бе играл като дете по тези улици и познава почти всяко тяхно тайно ъгълче.

Една от красивите къщи, за които дядо ми ми разказваше, докато минавахме покрай нея, е, както той я нарича „Къщата на архитекта Фингов“. Сградата се намира на номер 38 на улица Шипка, на кръстовището й с улица Васил Априлов. Първоначално човек е привлечен от магнетичното женско лице, изваяно от бял камък и надвиснало над тротоара. Дело на тази творба е скулпторът Андрей Николов – бележит български творец. Има предположения, че този женски образ би могъл да е на т.нар. майка на масоните, в чиято ложа е членувал и архитект Фингов, но това си остават само предположения.

Архитектът проектира къщата в периода между 1906-1908 г. Интересно е, че той я създава заедно с целия й интериор и мебелите. Постройката е решена в стил сецесион и е един от първите представители на този стил в България. Вътрешното стълбище води до първия етаж, където се намират спални, детска стая, дневен салон с тераса и сервизни помещения. Стълбата към втория етаж начева от вестибюл и води до голям и малък салон, кабинет, трапезария и зимна градина.

От изключително богатите украси на интериора не е останало нищо до днес. Стари разкази на хора, влизали в къщата по време на нейното величие, говорят за дъбова ламперия, вградена библиотека, облечени в махагон стени, пана с дърворезби, мебели с инкрустации и кристални полилеи. Всичко това, създадено с много любов за семейството му от арх. Фингов.

Георги Фингов е роден в Калофер в семейството на възрожденеца и учител – Димитър Фингов. Гимназия завършва в Пловдив, а следването си по архитектура приключва във Виена. През 1901 г. е назначен за началник на архитектурната служба на Столична община, след това е държавен архитект по дворцовите постройки. При напускането на държавната длъжност, която заема, работи с няколко други архитекти, един от които е Кирил Маричков – дядо на нашия знаменит музикант и композитор Кирил Маричков от емблематичната група „Щурците”. Със сигурност за някоя от творбите на арх. Маричков си заслужава да направим отделен материал.

Личната и фамилна история на Георги Фингов е не по-малко драматична, отколкото днешното състояние на къщата. Не дълго след нанасянето на семейството на ул. „Шипка“ 38, умира първородният син на архитекта. През 1914 г. той продава имота на брата на тогавашния премиер-министър Теодор Теодоров – Петко Теодоров.

В първите двадесетина години след началото на „Народната власт“, имотът е превърнат в детска градина за привилегировани другари. През 1978 г. къщата е обявена за архитектурен паметник от местно значение. През цялото това време на последния етаж живеят сестрите Теодорови, наследници на Петко Теодоров. През 2007 г. къщата е продадена на фирма, която се е опитвала да надгражда и достроява шедьовъра на архитект Фингов. Слава Богу тези мераци досега са преустановявани по един или друг начин и поне до скоро имотът беше обявен за продажба.

Призоваваме българските законотворци, да създадат условия за опазване на българското архитектурно наследство, понеже на яве е абсолютно безхаберие и по-лошо, дори зложелателство у наследници и нови собственици на сгради със статут на паметници на културата. Омръзна ни вашата леност и непрекъснати опити да угодите на този или онзи новобогаташ. Вземете се в ръце и погледнете сериозно на проблемите, свързани с историческото ни наследство, за да има смисъл да сте в сградата на площад „Народно събрание”.

С уважение: Констанин Фичев

Галерията е свалена по искане на собствениците на сградата

На 23 март 2016 г. с мен се свърза адвокат, представляващ собствениците на къщата на архитект Фингов, които не ми бяха съобщени. Собствениците настояват да бъдат свалени снимките на къщата, както от изложбата, открита в рамките на „Стройко“ 2016 в НДК, така и от моите онлайн страници. В противен случай те ще подадат сигнал към прокуратурата за извършено престъпление към тяхната собственост.  

От моя страна, след консултация с няколко юриста, аз и моят екип смятаме, че те нямат основание за това. Въпреки това свалям снимките от изложбата и от сайтовете ми, както поискаха от мен. Не заради друго, а защото предпочитам да инвестирам енергията си в това, което правя и е смислено за обществото, а не в разговори с адвокати и прокурори.

За мен лично, а мисля – и за всички нас като общество, е важно да разказваме и показваме повече истории и сгради от наследството на миналия век. Безсмисленото изразходване на енергия в борби и спорове кой е прав и кой – крив, ще навреди на темата за културното наследство, а това не е нашата мисия. В днешна България липсват добрите примери и аз не мисля, че трябва да спираме да ги показваме. Моята цел винаги е била да покажа нещо красиво на обществото, и да провокирам интерес към неговото опазване; в никакъв случай да се конфронтирам излишно със собственици, а по-скоро да ги привлека за каузата.

Затова съжалявам за тяхната постъпка, която ги показва по-скоро в негативна светлина, отколкото в положителна. Моите и нашите усилия винаги са били насочени към диалог и създаване на мостове между хората и общностите. Но ако някой не иска да полага усилия в тази посока, си е лично негов избор и отговорност. И ако някой се срамува от показването на истината, това можем да го наречем жалко.

Извинявам се за причиненото неудобство на партньорите на изложбата от Изложение „Стройко“, Форум „Културно наследство“ и Националния дворец на културата, както и на посетителите на самата изложба.

Продължаваме напред. И именно тук е момента да обява, че през тази година заедно със съмишленика ми Константин Фичев, с Дружество „Архитектурно наследство“, Сдружение „Трансформатори“, организация „Шар Жар“ на Розалина Лъскова – моя арт мениджър по много от проектите, както и още други институции, организации и медии ще представим около 20 истории за значими обекти и свързаните с тях българи, които наричаме строителите и предприемачите на Третата българска държава.

 

Здравко Йончев

Join the discussion 5 Коментари

  • Сашка казва:

    „имотът е превърнат в детска градина за привилегировани другари“. Твърдя че това не е вярно. Била съм в тази детска градина. Родителите ми не попадат в групата на „привилегировани другари“, а аз бях обикновенно дете. Къщата беше приспособна за детска градина защото такива все още не съществуваха. Но ламперията си стоеше по стените и учителките ни се караха и наказваха, ако не я пазим. А по дървената стълба за втория етаж беше немислимо да се изкачваме. Въобще в къщата малко неща ни бяха разрешени, за да не повредим нещо. Но пък в градината сме играли на воля. Имаше и някакви съоръжения, но какви точно съм забравила. Много съжалявам, че се е превърнала в такава развалина.

  • Бонд Джеймс казва:

    „Оправилият“ ни „цар“ и антуражът му и към къщата на Фингов ли протегнаха мръсни ръчички? Или това е „купувачът (-те)“, откупил в абсолютно противоречие с дарението този имот? Да свалите снимките!!! Позор за властта във всичките ѝ аватари и най-вече Темидообразният! Нищо! За да ги боли повече, може да се публикуват АБСОЛЮТНО СВОБОДНО кадри от „Бронзовият ключ“ например! Благодаря Ви лично, за това, че запазвате творчески толкова много от НАШАТА София, която толкова се напъват да унищожат!

  • Хр. Стоянов казва:

    Благодаря на автора! За мен тази тема е изключително важна, интересна и поучителна.
    Не, че човек не се е „научил“ за последния половин век. Но и така.
    За мен лично поражанията са основно в моралната сфера.
    Материалната, тя донякъде може да се компенсира, но моралната …

  • Венци Й. казва:

    За всички желаещи да разгледат все пак снимките интернет пази архив тук ( https://goo.gl/FayY7u )
    Сега да видим адвокатите как ще пратят и на тях писмо.

  • Жоро Д. казва:

    Направо ми се изправиха косите – та вътре всичко е разграбено! Ламперии, мебели, камини, дори вратите с касите… Направо е съсипана.

Отговори