Забравените бани – банята в Банкя

Снимки: Здравко Йончев

Видео: Мартин Раднев

Със съдействието на Столична община – Район Банкя.

Смея да твърдя, че това е най-запазената и красива сграда, която съм снимал. За щастие, тя не е така изоставена, както баните в Овча купел и Горна баня. Възпитанието, културата и цивилизованото поведение тук са надделели.

Затова със заместник кмета на район Банкя Пламен Симеонов решихме да покажа по-скоро хубавите страни на сградата и по-малко нейното лошо състояние. Нямаше как да се въздържа обаче от някои кадри със забулени от времето и природата кътчета, както и да подчертая драматизма в някои снимки 🙂

Но все пак, ако можем да го видим – го приемаме. Щом го приемем – го разбираме. Щом го разберем – вярваме в него. Ако вие виждате красотата на сградата в снимките, то значи съм ви насочил в правилната посока.

За банята

Централният парк на Банкя, в който се намира и самата баня, е разположен в уютна котловина с формата на ъгъл в самия център на града. На север и на юг я заобикалят платото “Окол” и “Тенев баир”, а на запад – хълмът “Старо село”. Заема площ от 59 000 кв. м и освен самия Централен парк включва Малкия парк на югоизток и Паркът с Ротондата на запад.

Строежът на банята започва през далечната 1907 г. по инициатива на тогавашния министър на земеделието и търговията д-р. Никола Генадиев. Автор на проекта е мюнхенският проф. Артур Хохедер, а ръководител на строежа – архитект Нено Нешев. Предприемачи са братя Савови от София и банчанина Никола Рангелов.

Строителството продължило три години от 7 март 1907 г. до 30 май 1910 г. и в него участвало цялото население на Банкя и околните села. Камъните са докарвали от кариерата на Мало Бучино, с волски каруци.

Тържественото, сградата е открита през 1911 г. Тогава започва и оформянето на красив парк около нея. Впоследствие той е разширен с допълнителни озеленени пространства, в които са засадени екзотични дървесни видове. Заслугата за този райски кът е на инж. Димитър Христов. Той не само проектирал и изградил терена, но и ежегодно допълвал насажденията с видове от Софийската и европейските ботанически градини. До самия каптаж бил изграден и разсадник, който използвал топлината на водата.

Изграждането, вътрешните работи, обзавеждането и допълнителния интериор стрували на държавата 834 222 златни лева. Това е най-луксозната и скъпа баня-лечебница в България по онова време.

Самата постройка е с квадратура 1 700 кв. м. Представлява сложна форма от дълъг неправилен правоъгълник, с две крила издадени на изток във формата на полукръг. В средата е порталът с високи гранитни колони. Материалите за вътрешното изграждане до най-малкия детайл са произведени специално за тази баня в Белгия, Франция и Виена .

Както при всички бани от онова време, и тази в Банкя се състои от две еднакви по форма и като помещения крила – едното за мъже, другото за жени. Свързва ги вестибюл с чудна художествена изработка, в който се помещават амбулатория, каса и канцелария. Във всяко крило има обширна чакалня; четиридесет кабини за събличане и обличане на две нива; по един кръгъл басейн с диаметър 6,30 м. и десет вани, една от които – царската.

В подземията са били централното отопление и пералнята. Отоплявана била цялата сграда, като в коридорите, стълбите и тоалетните била поддържана  температура от 15 градуса, в съблекалните – 28 градуса, а в басейните и другите помещение за къпане – до 32 градуса. Пералнята е изпирала до 800 кг. бельо за 10 часа.