За Василена Радева може да се изговори много и то все пак да остане нищожно. Аз ще кажа няколко неща за нея, които се виждат от моята камбанария.
Приятели сме с нея от няколко години насам. И както във всяко едно приятелство, хората си делят нещо (фейсбук и сие са измислили за това думата споделяне), така и тук. Няма много за казване. Само няколко рождени дни, крачене по баири, едно куче за около седмица, сини сливи, тук таме някой проблем и в последно време един американец на име Nathan (Нейтън).
Нейтън бе внесен от Америка за да облагородява нейният живот и българската театрална сцена. Нейтън много добре се справи с първата част, защото принуди Василена да прояви качества, които не бе проявявала до момента, а именно да стане майка. Тяхната рожба Робин вече им се радва по своему (пълни памперсите) вече повече от месец, та дори ги принуди да отидат на един язовир – Батак. Там след дълги обсъждания Робин прати Нейтън да направи обиколка на язовира – 42,195 км., а всички останали – да се въртят около него (Робин) и да му казват колко е сладък.
Василена е създание на природата, което е приютило в себе си много колоритни черти. За радост на актьорите например, тя има способността да изразява това което иска и то да не съвпада с техните виждания (шега). Друго, което ми харесва в нея е, че с лекота прескача бариерите в отношенията си с хората, което може би и я прави добър театрален режисьор. Има широка усмивка. Кара колело. Прави едни интересни манджи със съставки от няколко континента. От време на време ми намира някоя задача за вършене. Накърнява егото ми с някоя личностна шега. И общо взето озарява и най-голямата тъмнина само с присъствието си.
Може би някой ден ще стане автора на поредицата „Сънищата на една майка“ (трябваше да са „сънищата на една бременна жена“ ама не стана). Това така, защото тя е дарена с възможността да сънува чудни сънища, в които логично присъстваме и ние околните. Трябва да си призная, че и аз веднъж я сънувах. Дали мотивиран от нейните сънища или просто съм искал да и го върна, за това че ни намесва в тях, не знам. Там тя беше наистина влязла в ролята си на провокатор и борбеник против системата, под която живеем и то носеща в корема си своето дете… Беше сън изпълнен със символи и метафори… Отново се бе намесила в живота ни 😉
Ами това виждам от тук високото. Може би има още неща които да се изкажат, но аз отивам да бия камбаната.
🙂
