Брюкселски импресии

Многолик град с различни култури живеещи по един покрив наречен Брюксел.

Това посещение бе реализирано с помощта на едни роднински лица и целта бе да ви покажа впечатленията ми от този вековен град. Да му се насладите и погледнете през моите очи.

🙂

От Уикипедия:
Брюксел (на френски: Bruxelles; на нидерландски: Brussel; на немски: Brüssel) е столица на Белгия. Брюксел може да се отнася за общината с това име (население 141 000 души през 2004) или за Столичен регион Брюксел (население 992 000 души през 2003). Брюксел е един от ъглите на така наречения триъгълник Антверпен-Гент-Брюксел, в който е съсредоточена голяма част от икономиката на Белгия.

Брюксел е седалище на множество международни организации. В него са разположени главните институции на Европейския съюз: Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент (пленарните заседания се провеждат в Страсбург) и щабквартирите на НАТО и на Западноевропейския съюз.

Традиционният език в града е нидерландския, но от 19 век делът на говорещите френски нараства и днес това е преобладаващия език. Официалните езици в Брюксел са два — нидерландски и френски.
…

През повечето време човек гледа към фасадите на сградите.

Студ. Тишина. Самотност. Учуденост, поради срещата с два заека подскачащи допреди малко в краката ми.

Мисъл за последна снимка. Отново студ. Космическа станция и Луна. Излитане.

Трудно закрепих статива за ръба на фонтана.

Малко хора се спряха да се насладят на топлата светлина през поредния студен ден.

Няколко филма за Марс. Простор. Закачен поглед в необятната шир.

Залез от един детски спомен от една картина.

Избор на потайност или откритост… по кой път да тръгна.

Отново вървях в картина.

Ден…. или нощ… отблясъци. Отново онзи спомен от онази картина на стената ми в детските мигове.

Полъх за летен ветрец, докосване до трева, вечерно смрачаване, планина.

Футуризъм

Тъмни часове

Някъде съвсем в непознатото за мен минало на една държава.

Ренесанс. Приказки. Малък комин.

Bon Jovi „Something To Believe In“

Малка топла стая зад червени завеси

Без почивка.

Цял живот си казвам Много искам да се кача някъде нависоко.

Захлупени малки улички от предлагащи се маси и цени.

Залепена за обектива ми реклама.

Обграден от златен цвят от миналото.

Дори и облаците тръгнаха да се прибират.

Всяка статуя е проводник на студена светлина.

Объркването кара човек да се спре и замисли.

Забързаност и търсене на задоволеност.

Устата

Шапка от залезни очертания.

Кратка разходка под мраморните погледи.

Римски полъх.

Вечната схватка за пространство и светлина.

Почти всяко отражение е със златен цвят.

Селфи

Изкуството трябва да е пред комисията.

Властелина на комисиите.

Berlaymont

Жълтото е все още около комисията.

Сгушеност от архитектската мисъл.

Мистерия

„Целта“ на всяка дирекция е да усложнява нещата, а на бизнеса да ги опростява.

Преплитането на миналото и настоящето строителство в Брюксел.

Някъде в дълбочината се намира проблясъка.

Новото изкуство започва с раждането на всеки един човек.

Пешеходци и колоездачи винаги са създавали проблеми на столовете вкъщи.

Брюксел има най-натоварения трафик според Flanders Today.

Ботаническата градина на Брюксел.

Измежду подредените улички се намира и някой нов строеж.

Безлюдно място по това време на нощта.

Противопоказно за българските ширини явление – книжарница почти на открито.

Бъдеще. Необходимост. Неяснота. Сложност. Надежди.

Нощния сън на цяла Европа.

За да се помни човешката глупост.

Тихо и приятно място за разходки под очите на камерите.

За ориентиране измежду всички посоки, по които можеш да тръгнеш

Заседателната зала на Европейския парламент.

Изкуството и политиката

Абстрактно – подредено.

Посети го и ти

Председателка на първия пряко избран Европейски Парламент , както и на историческото полско движение „Солидарност“. Г-жа Вейл е родена през 1927 г. в еврейско семейство в Ница, Франция. Заедно със семейството си, тя е арестувана от нацистите през 1944 г. и изпратена в Аушвиц-Биркенау, след това в Бобрек и накрая в Берген-Белзен. Нейните родители и брат й загиват в концентрационните лагери. През 1974 година става министър на здравеопазването във Франция, а през 1979 година – първата жена председател на Европейския Парламент. Дългогодишен член на Конституционния Съд на Франция, член на „Académie Française“ ( 2008 г) , изключително популярна във Франция.