Извинявам се предварително, ако се разпростирам в много текст.                btn_donateCC_LG

Албумът със снимките се намира най-отдолу под публикацията.

Банята в Овча купел се намира на десет минути разходка от нас с кучето ми. Много пъти съм я обикалял и разглеждал от вън. Архитектурата й е уникална и малко сгради в София имат такава. Винаги съм искал да разбера какво се крие вътре. И ето, реших се и влязох най-накрая. Но изобщо не съм подозирал какви богатства и какво приключение във времето ме очакваше там. Над три часа обикалях и снимах!

Изгорялата овална стая. Първо преминах през един тесен обгорял прозорец, под който имаше купчина вехти предмети и прах. Скачайки върху нея се вдигна прахоляк, който подчертаваше малкото слънчеви лъчи, които влизаха в стаята. Цялата стая беше горяла някъде в миналото и сега се виждаха само изпепелени греди и черни очертания по стените и тавана.

Големият тъмен коридор. Направих няколко снимки. Тръгнах наляво да обходя долния етаж. Пред мен седеше врата, която се оказа началото на дълъг коридор. Този коридор бе тъмен и само в краят му се виждаше светлинка. Използвах светкавица, за да го заснема. Черният дим от огъня е стигал и до неговия таван.

Страшният коридор. Някъде по средата на главния коридор намерих друг също толкова тъмен и загадъчен като него коридор. И също като него в края му имаше светлина. Там бяха стаите с малките вани. В дъното на коридора имаше една овална стая, в която намерих някои останки от социализма – карта, знаме и други.

Залата с басейните. През една от стаичките се влизаше в залата с басейните.

Онемях… Все едно откривах съкровище, отдавана загубено и забравено от човечеството. Сини, лилави, червени  плочки. Овални сводове. Мозайка в краката ми. Лъчите светлина, осветяващи цветовете на плочките. Всичко бе потънало в прах, черни петна от влага и люпещите се стени. Тук-таме имаше боклуци от наше време. Направих един куп снимки.

Втори етаж. Следващата спирка беше да се кача през витите стълби на вторият етаж. Там ме посрещна светлината. Закрачих, въртейки се през големия коридор, стигайки до същият (като на първият етаж) напречен коридор. Той, за щастие, беше светъл. В ляво и дясно отново се намираха някакви стаички, а през едната врата се озовах в голямо помещение.

ВИП залата. Това помещение имаше дърво почти навсякъде – дюшеме, ламперия… Тази малка зала се оказа точно над големия басейн. Отворът, който бе на тавана над басейна си, мисля, че не бе толкова отдушник, колкото въздухопровод, който вкарваше въздуха в тази зала през отвори. Снимах.

Остъклената тераса. Закрачих обратно към края на коридора и сградата. Там ме очакваше стълбището за третия етаж. То цялото беше в листа и отломки от стените и тавана, който се оказа стъклен. Качих се. В дясно от стълбището се намираше остъклена част от тераса, която преминаваше в малка и открита тераса с гледка към парка на банята. В това остъкление растяха дървета, едното от които беше може би три метра. Ще започна да си отглежам зарзават там 😉

Залата с архивите. Обратно към центъра на сградата-там се намираше зала, разделена на малки стаички, в които може би са оставали болни хора. През нея и поредния коридор се озовах в централната част на този етаж – залата с архива. Имаше секции навсякъде, а под тях – множество книги и документи. Акцентът в купа хартии бе малка книжка-бюлетин от 1977 година, наречена „Курортология, физиотерапия и лечебна физкултура“. 🙂 Снимах.

Слънчевата зала и графитите. Побързах към другото помещение, което се оказа най-приветливо от всички. Там имаше много светлина, простор и една купчина книги. Хареса ми. През него се излизаше до другата остъклена тераса на сградата. Там няколко графита ме погледнаха и аз с благодарност ги заснех.

Слязох надолу по другото стълбище и излязох там, откъдето и влязох.

Снимките. Вече няколко дни задържам снимките от приключението само за мен, но ето, сега вече мога да ви ги споделя. Наслаждавайте се.

История на банята в Овча купел

Взета от статията на  Петра Ташева във вода.bg

Някога тук текла река, имало блата, простирали се зелени и тучни пасища. Овчари водели стадата си, а копитата на овцете им оставяли дупки “купели”, в меката влажна пръст. Тези трапчинки се пълнели с вода, която се оказала лековита. Това разбрал и един беден овчар, който освен няколко овце си нямал нищо друго. Един ден той забелязал, че овцете му се разболели.

Разтревожил се беднякът, който бил обречен на глад, ако остане без малкото си стадо.

Повел овцете си да ги изкъпе в гьолчетата, за които се говорело, че били лековити. И те наистина се оправили. Много хора се уверили в силата на тукашната вода, защото разбрали, че куците овце и кучета оздравявали, след като се потапяли в топлата вода. Хора, птици и животни намирали тук цяр за раните и болестите си. Нарекли местността Къпаните овце, “Овча купел”.

Какво говори историята за минералната вода Било някъде около обяд в ден 18 септември на 1858 г. Чул се страшен тътен и земята в Софийското поле се разтресла, заподскачала. Билото на близката планина Витоша се разпукало. Там се отворил процеп и от него се издигал гъст черен дим, сред който проблясвали сини пламъци.

Възрожденецът Сава Филаретов в своя дневник разказваза ужаса, който преживели софиянци, като слушали “хилядохилядните топове” да бумтят под краката им. Същия ден земята се разтрисала 26 пъти, а на следващия ден – още 15 пъти.

Срутили се около 30 каменни сгради, една джамия и 20 минарета. Паника обхванала жителите на града – те вече мислели, че е дошъл краят на света!

А в полето, в днешния квартал “Овча купел”, бликнал огромен топъл гейзер. Филаретов пише, че водата била толкова много, че можела да подкара 3 воденични камъка! Хората нарекли новия извор Жежката вода, Гьоло. След няколко години водата намаляла, останал само извор.

Местните овчари започнали да се къпят в него, да топят изнурени тела и нозе. Тукашното село се казвало Сополево.

Прочул се изворът с лечебната си сила и започнали да идватболни хора от Софийско и от подалече.

Около Гьола изниквали дъсчени бараки кафенета, гостилници, хан. Земята наоколо се изкупувала бързо и ставала все по-скъпа. Общината разчистила околността, водата от извора била каптирана.

Първо изградили два басейна -мъжки и женски, а по времето на правителството на Александър Стамболийски било взето решение да се изгради модерна балнеолечебница. Чак в 1933 г. обаче бил изграден балнеолечебният комплекс, разположен около извора, близо до реката. Изградили чешми, от които течала минерална вода, оформил се и паркът с ценни дървета и храсти.

Появили се и градинки с цветни алеи. Дълги години тук се чувала гълчавата на хората, идващи на разходка, на лечение. И тъй било докъм края на 80-те години, когато дошло голямото запустение.

 

А сега и снимките! 

Ако ви харесат снимките и историята можете да помогнете за създаването на още такива, като направите дарение.

If you satisfied with the pictures and the story you can make a donate.

btn_donateCC_LG

Join the discussion 61 коментара

  • Полина каза:

    Здравейте,

    С мой колега от Факултета по журналистика в Софийския университет подготвяме филм за банята и много бихме искали да включим в него гледната точка на някой, който е работил или посещавал банята често докато тя е функционирала. Филмът няма да се излъчва и качва никъде, просто имаме такава задача за семестъра и трябва да я завършим до средата на май месец някъде и ще сме много благодарни, ако някой ни помогне.
    Много ще се радваме, ако някой от коментиралите се включи в инициативата ни! Можете да ми пишете на spartqnova@abv.bg 🙂

  • Raicheto каза:

    Вече близо година живея в непосредствена близост до банята. Няма ден, в който да не минавам от там и да не се възхитя на прекрасната й архитектура. А разглеждайки вече няколко дни тези уникални снимки (Поздравления за тях!) , желанието ми да видя всичко това нараства. Затова днес следобяд отидох да огледам как стоят нещата. За жалост обаче въпросният прозорец беше закован. Затова реших да пообиколя да направя няколко снимки отвън. До момента, в който охранител от болницата не излезе и не ме предупреди, че СНИМАНЕТО БИЛО ЗАБРАНЕНО. Поисках обяснение, а той ми отговори просто, че шефката му не дава да се снима. Пълен абсурд.

  • Антония каза:

    Страхотна зграда която може да стане едно прекрасно съоражения за Софиянци, вече не като баня, но като място за отмора и въстановяване. Трябва да се приеме закон тези згради да нямат право да се бутат а който ги купи да има право на някаква държавна помощ към въстановяването и и в последствие използването на сградата. Ако си мислите че с дарения ще се съберат достатъчно средства за въстановяването ми се струва нереално. Но ако се намери частна фирма която да има гърба и на държавата…това ще е проект който ще стане еблематичен и ще постави началото на едно ново разбиране в съхраняването и обновяването на красотите на София.

  • […] И така, това е… А, и само да вметна, че тази баня изглежда по-западнала отвън, отколкото отвътре. Тоест, снимките може би показват някои западнали моменти, но сградата като цяло е доста по-запазена в сравнение с Банята в Овча купел. […]

  • kamelia Ivancheva каза:

    Току що попадам на уникалните снимки, прочетах всички коментари, само не намерих нищо относно предложението за почистване с доброволен труд!!!!!!
    Предлагам да включим това почистване (поне) в инициативата „да почистим България“
    Какво мислите можем ли наистина да направим нещо или само ще си пишем????!?

  • Ventzislava Gunton каза:

    Mnogo obichah da hodia tam kato dete. Neveroiatni snimki izpulneni s mnogo nostalgia.

  • Анонимен каза:

    Snimkite sa varhovni, bravo 😉

  • Емилия-Боряна Славкова каза:

    Ами, в Овча купел се намира, бе, анонимни човеко! Не сте ли от София? Пък и, откъдето и да сте, щом имате комп, вижте в Гугъл! Посоката е от центъра към Княжево, преди Горна баня.

  • Анонимен каза:

    dobre! vse pak kade se namira tazi bania!?Ov4a kupel……?

  • Анонимен каза:

    Ехооооо!
    Здравейте всички! 🙂
    Да критикуваме умеем и без да сме се учили, но искате ли да проверим колко от авторите на по-горните мнения биха дарили поне ЕДИН ДЕН ДОБРОВОЛЕН ТРУД за почистване, подреждане и обновяване на това съкровище?
    Който желае да дари труда си, да дойде в събота, 08.02.2014 г., в 9:30 ч пред главния вход на банята с ръкавици, торба за боклук, метла, лопатка и т.н..
    До скоро!

Отговори

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.