Извинявам се предварително, ако се разпростирам в много текст.                btn_donateCC_LG

Албумът със снимките се намира най-отдолу под публикацията.

Банята в Овча купел се намира на десет минути разходка от нас с кучето ми. Много пъти съм я обикалял и разглеждал от вън. Архитектурата й е уникална и малко сгради в София имат такава. Винаги съм искал да разбера какво се крие вътре. И ето, реших се и влязох най-накрая. Но изобщо не съм подозирал какви богатства и какво приключение във времето ме очакваше там. Над три часа обикалях и снимах!

Изгорялата овална стая. Първо преминах през един тесен обгорял прозорец, под който имаше купчина вехти предмети и прах. Скачайки върху нея се вдигна прахоляк, който подчертаваше малкото слънчеви лъчи, които влизаха в стаята. Цялата стая беше горяла някъде в миналото и сега се виждаха само изпепелени греди и черни очертания по стените и тавана.

Големият тъмен коридор. Направих няколко снимки. Тръгнах наляво да обходя долния етаж. Пред мен седеше врата, която се оказа началото на дълъг коридор. Този коридор бе тъмен и само в краят му се виждаше светлинка. Използвах светкавица, за да го заснема. Черният дим от огъня е стигал и до неговия таван.

Страшният коридор. Някъде по средата на главния коридор намерих друг също толкова тъмен и загадъчен като него коридор. И също като него в края му имаше светлина. Там бяха стаите с малките вани. В дъното на коридора имаше една овална стая, в която намерих някои останки от социализма – карта, знаме и други.

Залата с басейните. През една от стаичките се влизаше в залата с басейните.

Онемях… Все едно откривах съкровище, отдавана загубено и забравено от човечеството. Сини, лилави, червени  плочки. Овални сводове. Мозайка в краката ми. Лъчите светлина, осветяващи цветовете на плочките. Всичко бе потънало в прах, черни петна от влага и люпещите се стени. Тук-таме имаше боклуци от наше време. Направих един куп снимки.

Втори етаж. Следващата спирка беше да се кача през витите стълби на вторият етаж. Там ме посрещна светлината. Закрачих, въртейки се през големия коридор, стигайки до същият (като на първият етаж) напречен коридор. Той, за щастие, беше светъл. В ляво и дясно отново се намираха някакви стаички, а през едната врата се озовах в голямо помещение.

ВИП залата. Това помещение имаше дърво почти навсякъде – дюшеме, ламперия… Тази малка зала се оказа точно над големия басейн. Отворът, който бе на тавана над басейна си, мисля, че не бе толкова отдушник, колкото въздухопровод, който вкарваше въздуха в тази зала през отвори. Снимах.

Остъклената тераса. Закрачих обратно към края на коридора и сградата. Там ме очакваше стълбището за третия етаж. То цялото беше в листа и отломки от стените и тавана, който се оказа стъклен. Качих се. В дясно от стълбището се намираше остъклена част от тераса, която преминаваше в малка и открита тераса с гледка към парка на банята. В това остъкление растяха дървета, едното от които беше може би три метра. Ще започна да си отглежам зарзават там 😉

Залата с архивите. Обратно към центъра на сградата-там се намираше зала, разделена на малки стаички, в които може би са оставали болни хора. През нея и поредния коридор се озовах в централната част на този етаж – залата с архива. Имаше секции навсякъде, а под тях – множество книги и документи. Акцентът в купа хартии бе малка книжка-бюлетин от 1977 година, наречена „Курортология, физиотерапия и лечебна физкултура“. :) Снимах.

Слънчевата зала и графитите. Побързах към другото помещение, което се оказа най-приветливо от всички. Там имаше много светлина, простор и една купчина книги. Хареса ми. През него се излизаше до другата остъклена тераса на сградата. Там няколко графита ме погледнаха и аз с благодарност ги заснех.

Слязох надолу по другото стълбище и излязох там, откъдето и влязох.

Снимките. Вече няколко дни задържам снимките от приключението само за мен, но ето, сега вече мога да ви ги споделя. Наслаждавайте се.

История на банята в Овча купел

Взета от статията на  Петра Ташева във вода.bg

Някога тук текла река, имало блата, простирали се зелени и тучни пасища. Овчари водели стадата си, а копитата на овцете им оставяли дупки “купели”, в меката влажна пръст. Тези трапчинки се пълнели с вода, която се оказала лековита. Това разбрал и един беден овчар, който освен няколко овце си нямал нищо друго. Един ден той забелязал, че овцете му се разболели.

Разтревожил се беднякът, който бил обречен на глад, ако остане без малкото си стадо.

Повел овцете си да ги изкъпе в гьолчетата, за които се говорело, че били лековити. И те наистина се оправили. Много хора се уверили в силата на тукашната вода, защото разбрали, че куците овце и кучета оздравявали, след като се потапяли в топлата вода. Хора, птици и животни намирали тук цяр за раните и болестите си. Нарекли местността Къпаните овце, “Овча купел”.

Какво говори историята за минералната вода Било някъде около обяд в ден 18 септември на 1858 г. Чул се страшен тътен и земята в Софийското поле се разтресла, заподскачала. Билото на близката планина Витоша се разпукало. Там се отворил процеп и от него се издигал гъст черен дим, сред който проблясвали сини пламъци.

Възрожденецът Сава Филаретов в своя дневник разказваза ужаса, който преживели софиянци, като слушали “хилядохилядните топове” да бумтят под краката им. Същия ден земята се разтрисала 26 пъти, а на следващия ден – още 15 пъти.

Срутили се около 30 каменни сгради, една джамия и 20 минарета. Паника обхванала жителите на града – те вече мислели, че е дошъл краят на света!

А в полето, в днешния квартал “Овча купел”, бликнал огромен топъл гейзер. Филаретов пише, че водата била толкова много, че можела да подкара 3 воденични камъка! Хората нарекли новия извор Жежката вода, Гьоло. След няколко години водата намаляла, останал само извор.

Местните овчари започнали да се къпят в него, да топят изнурени тела и нозе. Тукашното село се казвало Сополево.

Прочул се изворът с лечебната си сила и започнали да идватболни хора от Софийско и от подалече.

Около Гьола изниквали дъсчени бараки кафенета, гостилници, хан. Земята наоколо се изкупувала бързо и ставала все по-скъпа. Общината разчистила околността, водата от извора била каптирана.

Първо изградили два басейна -мъжки и женски, а по времето на правителството на Александър Стамболийски било взето решение да се изгради модерна балнеолечебница. Чак в 1933 г. обаче бил изграден балнеолечебният комплекс, разположен около извора, близо до реката. Изградили чешми, от които течала минерална вода, оформил се и паркът с ценни дървета и храсти.

Появили се и градинки с цветни алеи. Дълги години тук се чувала гълчавата на хората, идващи на разходка, на лечение. И тъй било докъм края на 80-те години, когато дошло голямото запустение.

 

А сега и снимките! 

Ако ви харесат снимките и историята можете да помогнете за създаването на още такива, като направите дарение.

If you satisfied with the pictures and the story you can make a donate.

btn_donateCC_LG

Join the discussion 61 Коментари

  • Galina Voynova казва:

    Здравейте ! Какво се случва с въпросната баня? Използва ли се за нещо? Пространството е невероятно!
    Галя

  • Silvia Stoyanova казва:

    Здравейте, изпратих сигнал до „Господари на ефира“, дано да вземат прсърце болката ни за тази невероятна сграда и да задействат отговорните за нея органи.
    Здравко, снимките са невероятни!

  • Анонимен казва:

    Zdraveite, byah v bolnicata do banyata AVGUST 2014 GODINA, NIKAKVO RAZVITIE PO VAPROSA,.BANYATA SI STOESHE VAV SASHTOTO SASTOYANIE,

  • Noir казва:

    Страхотни снимки! Има една снимка, която ме гложди – тази с големия басейн и надписа над него. Надписът е цитат от Библията и ми е много странно, чий го дири този надпис в соц банята. От снимката поне изглежда да не са графити или нещо правено с шаблон след ’89. Ако има някой, който знае нещо по въпроса – моля да сподели…

  • Анонимен казва:

    Господи! Каква сграда е оставена да рухне! А се прехласваме по архитектурата в чужбина, снимаме се, качваме снимки…….А какво си имаме у нас! Няма да ни бъде, хора, с тази политика и това управление.

  • […] За щастие, тя не е така изоставена, както баните в Овча купел и Горна баня. Възпитанието, културата и […]

  • […] красота и въздействие на старите минерални бани в Овча купел, Горна баня и […]

  • MIJCH STOIMENOV SOFIA казва:

    da tchrsim pomsh ot v ot chuzbina da pubjikuvame snimkite i da mojim za podeanie imijoST DOKATO NASHATA ADMINISTRATSIA SI CHESHA ZADHITSTE I POGREBVA MINAJOTO HI A NIE SH MOJIM DA ZAPAZIM BOGATSTVOTO DADENO NI OT B O G A ;;

  • Анонимен казва:

    Много тъжни снимки. Моето детство мина в тази баня. Баба работеше в нея, на вторият етаж малките стаички бяха пълни с апарати за рехабилитация, лекуваха се много хора. Толкова много ми се искаше да вляза отново вътре, да видя тази остъклена тераса на която съм си играла всеки ден, басейните в които съм се къпала като дете, когато още нямахме баня у дома. Да си спомня за добрите хора, които работеха там. Но като видях снимките май е по добре да остана само с хубавите спомени и дори и да не си помислям да вляза отново там. Жалко преди 30 години там имаше живот и повярвайте ми помагаше се на много хора отново да стъпят на краката си.

  • Lidia казва:

    Dnes popadnah na tezi unikalni snimki!Pozdravlenia!Baniata naistina beshe mnogo krasiva,parka_i toi.Za sajalenie bezhaberieto na vlastite i predpolagam nechii interesi za lichno oblagodetelstvane sa prichina tazi prekrasna sgrada da e v tova sastoianie. Jalko!
    L

Отговори