Банята в овча купел – (минус) 2.0

„Снимачната площадка“

http://zdravkoyonchev.com/wp-content/themes/salient/css/fonts/svg/basic_picture_multiple.svg
 
http://zdravkoyonchev.com/wp-content/themes/salient/css/fonts/svg/arrows_slide_down2.svg

До тези размишления и действия стигнах след поредния филм, сниман в банята в Овча купел няколко дни преди сградата да бъде дарена от Министерството на здравеопазването на Столична община.

Радостта

Всички изпадаме в екстаз, когато поредният знаменит холивудски актьор посети страната ни заради някоя бъдеща продукция на американската филмова индустрия. Родните журналисти се надпреварват кой по-напред да ги покаже в новините си и така някак си да се възгордеем, че тези хора правят филма си в България.

Евтини услуги и лесен достъп до различните обекти, правят страната ни предпочитано място за филмовите продукции. Както една филмова компанията говори за възможностите в България, ние имаме много исторически, институционални и индустриални локации с разнообразна градска среда и сгради, вариращи от древни до изключително модерни. Голямото разнообразие, съчетано с лесният достъп до тези места ни дават конкурентно предимство пред много други европейски държави.

Въпросните локации са обществена и частна собственост, в които след издадено разрешение (с или без такси за ползване), могат да се провеждат снимки. Това е практиката по света и тя нито е незаконна, нито зловредна. Тя има изключително положителен ефект за популяризирането на тези места и съпътстващата ги култура.

Част от тези локации се явяват минералните бани в София. В Банята в Овча купел и в Банята в Банкя лично съм виждал да се снимат филми. Какво обаче се случва след подобни снимки с тези места?

„Снимачната площадка“ от Овча купел

Сградата на банята (както и всички останали) има изключителна историческа и културна стойност за София и поради това е и паметник на културата. Тя е част от многото сгради, построени заради минералните извори. Те са и основата на съществуването и развитието на София (Сердика) във времето. Водите имат доказана лечебна стойност. Сградите са историческа част от силният период на културно развитие и идентичност на българската държава от първата половина на миналия век.

Сградата има особен статут и трябва да се гледа по-прецизно при експлоатирането й.

Както ще видите от кадрите в галерията към публикацията, в банята по време на снимките е имало места с леки, а на други с тежки намеси при създаването на декорите. Например: разбита стена при единия от големите басейни; боядисване на декоративните плочки; запечатване на прозорци и врати с тухлен градеж; боклуци и т.н. 

По друг начин седят нещата обаче при банята в Банкя. След провеждането на филмови снимки там не се виждат подобни тежки или леки намеси.

Или проблемът е в начина на управление на подобни паметници на културата.

Мениджмънт на културните обекти

Въпросната специалност, която може би някой ден ще влезе в нашите университети, се появява като управленска политика по отношение на паметниците на културата, тъй като културата и културните обекти се явяват силни икономически стимулатори от национално и местно значение.

Основната цел на този тип мениджмънт е, да опазва и пренася културното наследство и да увеличава неговата ценност във времето. Или това е отговорът на въпроса как подобни обекти могат да имат още по-голяма обществена стойност – културна, образователна, икономическа и т.н.

Управленски капацитет е ключов термин както за сегашното, така и за бъдещото състояние на тези сгради.

> Министерството на здравеопазването

Един от виновниците за състоянието на тази и другите сгради се явява Министерството на здравеопазването. То е собственик на тези капитали, поради това че те се водят балнеолечебници. Старопиталището на Пенчо Семов в Габрово е друг пример за не стопанисване на паметници на културата. 

Кой издава разрешение за достъп до тази сграда за подобни цели и при какви условия?

При издаването на разрешение могат да се искат такси за ползване, които да отиват поне във фонд за реставрация на сградата. Като собственик на такива обекти министерството, трябва да има цял отдел специалисти за опазването и развитието им или да е в постоянен контакт със съответните отдели на Министерството на културата. Колко общи политики и програми имат двете министерства?… Свързването на здравеопазването и изкуството е световна тенденция с положителни ефекти върху икономиката.

Нека да е ясно, че министерството има най-голям дял от годишния национален бюджет. Или парите ги има. Просто има нужда от управленски капацитет и воля.

> Министерството на културата

Може би е най-отговорното по тази тема. Това министерство също трябва да следи за състоянието и използването на въпросните сгради. Това е заложено в смисъла на съществуването му – да подпомага създаването на условия за опазването и развитието на движимите и недвижимите културни ценности.

От латински cultura означава възпитание, образование, развитие, култивиране. Или, културата е комплекс от знания и вярвания, чрез които култивираме традиции, изкуство, религия, наука и др.

Това министерство би трябвало да създаде такива условия за култура, че например известния творец Христо Явашев (Кристо) сам да реши да направи своя творба в родната си държава. 

Тоест, то има съпътстваща роля и трябва да предоставя управленски механизми и политики за подпомагане проявяването на културата.

До каква степен министерството припознава проблема със западащото състояние на паметниците от началото на миналия век и какви политики има в тази посока? Не се знае колко са, какво е текущото им състояние, доколко е нужна спешна намеса, каква е културно-историческата им стойност и т.н.

Какви съвместни политики, програми и проекти има това министерство с Министерството на образованието и Министерството на здравеопазването? Участва ли в оформянето на т.нар. учебна програма в училищата? Активно ли е в политиките за интеграция на малцинствата, емиграцията,… образованието и културата са фундамент и при борбата с популизма.

Отговорите на тези въпроси дават и насоките за развитие и ползване на тази и други културни ценности.

Необходими са модели на управление и воля. Възможностите ги има, но има нужда от управленски и политически капацитет.

> Столична община

Другият отговорник за състоянието на баните е Столична община. Години наред баните са в подобно състояние, не съм сигурен дали и развитието на минералните води присъства в стратегията за развитие на Столична община. Наскоро, след приемането на дарението на баните в Овча купел и Горна баня, бе взето решение те да бъдат превърнати в научни центрове.

При подобно развитие функцията на сградите ще бъде преобразувана, културно-историческата и архитектурната им стойност ще бъдат значително занижени, а минералните води отново няма да бъдат използвани и развивани като ценност. Това означава, че ще се възползваме на не повече от 5-10 % от техния реален културен и икономически капацитет, като от това най-много ще бъдат ощетени бъдещите поколения и развитието на столицата.

Решението лежи не само в реставрация на сградите, но и в създаването на модел на управление и функциониране на тези обекти.

Трябва да решим как тези сгради ще се развиват през следващите поне 20 години. Необходим е същият подход на действие както при Общински културен институт „Средец“ и бившата топлоцентрала на НДК. Там Столична община възложи на обединение от неправителствени организации и артисти да създадат съвременен модел на управление и визия на двете места. По подобен начин с участието на специалисти по минералните води, архитекти, артисти, предприемачи, различни организации и други, можем да намерим най-подходящият вариант на съществуване на тези сгради и културата им. 

Тоест подходът вече го има. Необходими са воля и управленски капацитет.

Същността на културата е да ни води по непознати пътища, за които дори и не подозираме. Тя провокира човечеството да се развива и да разширява своята ценностна система. Културата обединява и различава хората. Поради това е важно гражданската инициативност да бъде още по-креативна, по-компетентна и по-настоятелна по въпросите с културните ценности.

Нека да не превръщаме културните ценности в „Снимачната площадка“ от Овча купел!

88x31
Снимките и текста са под влияние на криейтив комонс лиценза за авторските права

Join the discussion 4 Коментари

  • Мари казва:

    Аз пък мисля, че всичко зависи от нас хората, които всеки ден минаваме покрай тази красива сграда. С говорене няма да променим нищо. И нищо от стойността и няма да остане за децата ни. Министерствата са тромави институции, на които не бива да се има доверие. Трябва ние хората, които ценим историята и красотата, да побутваме с остена онези, които са сложени да ни служат. А между другото, те и това чакат, иначе ще си вървим по инерция и ще губим, губим, губим. И когато гледам снимките, виждам една сграда, която крещи за помощ и едни мъдри хора, които я подминават. Иска ми се аз да не подминавам. Ще се информирам как мога да го направя.

  • Лила казва:

    Aко мястото се реставрира, ще стане един красив туристически обект, има много все още много красота. Дано да и провърви на тази сграда, не само като снимачна площадка. Стойността на такива места е безмерна, супермаркети и табели на всякъде, те ще продължават да грозят дълго време. но това тук е безценно. Дано, една приказка се роди на това място, а не си отиде.

  • Георги казва:

    срам, СРАМ… това ме изпълва!!!!

  • Stefina казва:

    Прекрасни вдъхващи тъга снимки! След време те най-вероятно ще са единственият спомен за това място и то благодарение на хора, прехвърлящи си отговорности и със самочувствие за себе си на „ръководни органи“, но в същото време хора неспособни на елементарни решения. Благодаря за снимките!

Отговори